Какво всъщност е интерфейсът мозък–компютър: от EEG сигнала до решението
Автор Yasin TANIŞ
Интерфейсът мозък–компютър, или BCI (от англ. brain-computer interface), е система, която измерва активността на нервната система и я превежда в изход – команда, избор или управляващ сигнал, – без да минава през мускулите. Това определение е по-малко вълнуващо от повечето заглавия, но е много по-полезно, защото казва и какво не е BCI: той не чете мислите дума по дума и не разбира ума. Разпознава предварително определени, конкретни и измерими образци и ги свързва с действия, които също са определени предварително.
В тази статия проследяваме един-единствен път през такава система: пътя, основан на електроенцефалографията (EEG) – най-разпространения неинвазивен метод. От напрежението по скалпа до решение, което машината може да изпълни.
Откъде идва сигналът
Невроните общуват чрез електрически и химически сигнали. Активността на един неврон е твърде малка, за да бъде засечена извън черепа. Това, което улавя EEG, е сумарната активност на много големи популации от неврони в кората, по-специално бавните постсинаптични токове на пирамидните клетки, които са подредени успоредно и са активни едновременно. Когато достатъчно неврони се активират синхронно, полученото поле преминава през мозъчната тъкан, течността, черепа и скалпа и достига повърхността като напрежение от няколко до около сто микроволта.
От това следват две последици. Първо, EEG има отлична времева разделителна способност: може да проследява промени в рамките на милисекунди. Второ, пространствената му детайлност е слаба. Черепът размазва сигнала и всеки електрод вижда смесица от източници от широка област. Който проектира BCI, работи в рамките и на двата факта.
Записване: електроди, усилватели, числа
Електродите се поставят по скалпа, обикновено според международната система 10–20 – стандартна схема, която именува позиции като Cz на темето или O1 и O2 над зрителната кора. Мокрите електроди използват проводящ гел, за да намалят импеданса между кожата и сензора; сухите се поставят по-бързо, но са по-чувствителни към движение и към качеството на контакта.
Тъй като сигналът е толкова слаб, усилвателят е също толкова важен, колкото и електродът. Той измерва всеки канал спрямо референция, потиска смущенията, които се появяват едновременно във всички канали, и подава резултата към аналогово-цифров преобразувател. Типичните изследователски системи вземат между 250 и 1000 отчета в секунда на канал. От тази точка нататък мозъчният сигнал е поток от числа.
Почистване: шумът е в природата на работата
Суровият EEG сигнал в по-голямата си част не идва от мозъка. Мигането и движенията на очите предизвикват големи, бавни отклонения в предната част на главата. Мускулите на челюстта и врата добавят бърза, широколентова активност. Електрическата мрежа оставя постоянно бръмчене с честота 50 или 60 херца. Разхлабените електроди предизвикват дрейф и скокове.
Затова обработката започва с почистване: лентово-пропускащ филтър, за да се запази интересуващият ни честотен обхват, режекторен филтър, за да се премахнат смущенията от мрежата, смяна на референцията и премахване или коригиране на артефактите. Методи като анализа на независими компоненти могат да отделят някои източници на артефакти, например мигането, от мозъчната активност. Част от данните просто се отхвърлят. Никой алгоритъм по-нататък във веригата не може да възстанови информация, загубена или повредена на този етап.
Да откриеш образец, който си струва да се използва
BCI не търси произволни мисли. Той разчита на мозъчни отговори, за които е известно, че могат да се измерват надеждно от скалпа. Има три основни подхода, които се изучават от десетилетия.
- Свързан със събитие потенциал P300. Когато сред чести, маловажни стимули се появи рядък, важен стимул, мозъкът генерира положително отклонение около 300 милисекунди по-късно. Интерфейсът за изписване на букви кара редовете и колоните от букви да проблясват; буквата, която предизвиква P300, е тази, към която човекът насочва вниманието си.
- Зрителни евокирани потенциали в стационарно състояние (SSVEP). Гледането на светлина, която трепти с постоянна честота, предизвиква активност с тази честота и нейните хармоници над зрителната кора. Няколко цели, трептящи с различна честота, означават няколко възможни команди.
- Двигателно въображение. Представянето на движение с лявата или дясната ръка променя мощността на ритмите в мю (около 8 до 12 херца) и бета (около 13 до 30 херца) обхвата над противоположната страна на моторната кора. Тези промени могат да бъдат засечени без никакво реално движение.
Тук е полезен и общият речник на EEG: делта под 4 херца, тета от 4 до 8, алфа от около 8 до 13, бета от 13 до 30 и гама над това. Тези обхвати са приети конвенции за описване на ритмите, а не кутии, всяка от които съдържа една-единствена функция.
От образеца до решението
След като данните са почистени, сигналът се нарязва на епохи – кратки прозорци, синхронизирани спрямо стимул или маркер. От всяка епоха системата извлича признаци: амплитудата в определени моменти за P300, мощността при честотите на трептене за SSVEP или мощността в даден обхват след пространствено филтриране за двигателното въображение. За последния случай класически метод са общите пространствени образци (CSP).
Признаците постъпват в класификатор. Линейният дискриминантен анализ (LDA) остава често използвана и надеждна отправна точка; използват се също машини с опорни вектори, методи от римановата геометрия и невронни мрежи. Класификаторът се обучава по време на калибрираща сесия, в която човекът изпълнява известни задачи, така че системата да научи как изглежда именно неговият сигнал. Мозъчните сигнали се различават между хората и се изместват у един и същ човек от ден на ден, затова калибрирането не е еднократно задължение.
Изходът е решение: тази буква, онази цел, ляво, а не дясно. Резултатите обикновено се обобщават чрез точността и скоростта на пренос на информация в битове в минута. При неинвазивните BCI тези скорости са скромни в сравнение с клавиатура. Това е честно ограничение, а не провал.
Затваряне на цикъла
BCI става полезен, когато изходът му се връща към човека като обратна връзка: курсорът се премества, появява се буква, устройството реагира. Хората се учат да създават по-ясни образци, когато виждат резултата, а адаптивните системи могат да обновяват моделите си по време на работа. Тогава интерфейсът не е сензор, закачен за пасивен потребител, а цикъл, в който човекът и машината се нагаждат един към друг.
Какво не са BCI
- Не са четене на мисли. Неинвазивният BCI различава малък набор от тренирани образци при контролирани условия.
- Не са всички еднакви. Инвазивните системи, с електроди върху повърхността на мозъка (ECoG) или масиви от електроди в кората, записват много по-богати сигнали, но изискват операция. Неинвазивната EEG жертва част от качеството на сигнала в полза на безопасността и достъпността.
- Не са завършени. Удобството, времето за поставяне, надеждността извън лабораторията и натоварването от калибрирането все още са открити инженерни проблеми.
Именно заради тези открити проблеми работим едновременно в електрониката, вградените системи и софтуера. Всеки етап, описан тук, от електрода до решението, е място, където по-добрият дизайн може да направи целия цикъл по-надежден.

